автор: jel

Зайчето Калпазан
героят: Ама ти,за мен ли ще пишеш?
авторът: Да,за теб.
героят: Но този конкурс беше "Приказки без отрицателни герои"
авторът: Да,ти беше много отрицателен,но после се превърна в положителен герой.
героят: Добре тогава,разказвай!
авторът: Започвам и не ми пречи.

Всеки познаваше зайчето Калпазан.
Всички в гората говореха само за него. Възрастните животни му правеха забележка,а то им се подсмихваше и се изпълваше с удоволствие,защото те му
обръщаха внимание.
Любимата негова игра бе тази,да хвърля бомбички пиратки в краката на животните.
Веднъж,когато Мецана се разхождаше умислена,пиратката така трясна на стъпка от нея,че тя подскочи уплашено.
А зайчето скрило се зад едно дърво прихна да се смее.
Разбира се,после трябваше да се поти и под езика тя да не го настигне,но за сметка на това,имаше какво да разказва на своите връстници.
героят: Виждаш ли,какви съм ги вършил?
авторът: Да,тъжна картинка,но не ми пречи защото разказвам.
Друго любимо занимание на зайчето Калпазан бяха компютърните игри.
Тогава то ставаше толкова упорито,с такъв устрем избиваше космическите си противници,че всички се чудеха на сръчноста му.
Сетне запалваше цигара,като победител,и вдишваше с удоволствие дима и.
Язовецът - вече пенсионер не издържаше. Отиваше право при него,поглеждаше го в очите и казваше:
-Зайо,дай да смукнем една бе? Те твоите били вносни!
А зайчето Калпазан му подаваше призрително кутията,като благодетел и се усмихваше.
Всъщност,никой в гората не знаеше откъде зайчето Калпазан има пари за вносни цигари. Едни казваха,че обира складове и магазини,други,че краде майка си и баща си но единодушие по този въпрос в гората,нямаше.
Ама от всичко,от всичко най-много,зайчето обичаше да се пльосне в голямата
локва и да вдигне ,около себе си,такива пръски,че да изпръска с мръсна вода
минаващите наблизо.
Тази локва бе точно до горската кръчма и вълкът -горският алкохолик,често сядаше в нея.
В нея падаха и двете горски прелъстителки -катеричките,пък и нямаше животно което не бе се окаляло в тази локва.
героят: Да,тази локва беше превликателна.
авторът: Добре зайо,тихо сега.
Водата бе топла и примамлива и зайчето бавно се отпускаше в нея.
Е,вярно,мръсотията полепваше по дрехите и тялото му,но на зайчето му беше приятно. То изваждаше отджоба на дънковото си яке тъмната бутилка с уиски
и удоволствието му бе пълно.
Едни от животните му се присмиваха,другиго осъждаха,а трети му завиждаха,
защото то беше свободно и никой не можеше да му каже копче.
Когато повечето от животните се разотидоха и взе да се смрачава,водата стана неприятна и студена.
Зайчето погледна калните си панталонии опита да помръдне,но мръсотията така бе попила в дрехите му,че те тежаха като олово. Калта го дърпаше към дъното.
героят: И няма ли да ме изкараш от тази локва? Не ми се стои в тази кална вода? Пък и не е ли крайно време да стана положителен герой? Иначе,обещавам ти,рейтинга ти на разказвач ще падне много. Защото конкурсът е "приказка без отрицателни герои."
авторът: Добре,добре! Ще се погрижа за това,само ,че мирувай.Продължавам.
-Излизай от локвата! Излизай! Ти можеш! -му крещяха няколко животни,но то не можеше. А и всеки,който ,би решил да му помогне би затънал в локвата.
Зайчето напрегна отново всичките си мускули,но напразно. Силата на локвата бе по-голяма от неговата и най-лошото бе,че тази огромна локва изсмука силите му.
Едва сега зайчето усети,че локвата вони ужасно. Стана му изведнъж много мъчно и за това,че е в тази локва,и че не може да излезе от нея.
И то започна горчиво да плаче.
Виж на жабите им е хубаво,защото това е техния дом,но какво прави той тук?...
Тогава към него се приближи сърничката.
героят: Тя ли ще ми помогне?
авторът: Не,не тя. Тя само ще ти покаже кой може да напхрави това.
героят: А кой ще ме спаси тогава?
авторът: Потърпи и ще разбереш. Продължавам.
-Зайче,недей плачи!
-Коя си ти? Ела да ми помогнеш да изляза от локвата.
-Аз съм сърничката и сърцето ми плаче за теб ,но нямам сила да ти помогна.
-Извикай тогава баба Меца!
-И тя не може да ти помогне зайо! Дори и Лъвът от африка е безпомощен пред тази локва. Никое животно не може да ти помогне.
-И за какво си дошла тогава? Да ми се присмиваш ли? Изкрещя ядосано зайчето Калпазан.
- Не, дойдох да ти кажа Кой е Твоят Спасител. Този Който те накара да плачеш
Той те води към Спасителя. Но трябва ти дая поканиш самият Спасител?
-И какво трябва да направя?
- Да повярваш,че Той може да ти помогне и да повториш с мен:
Създателю Небесен,прости ми моето невежество и моите лоши постъпки.
Искам вече да не бъда в локвата а да стана твое дете!
И още недоизрекли тези думи някаква огромна силна ръка измъкна зайчето Калпазан от калта. А дрехите му -о,чудо -вместо калните и мръсни дрехи то
бе облечено в нови ослепително бели дрехи.
героят: И вече съм положителен герой?
авторът: Да,разбира се. Нали ти обещах. В тази приказка няма отрицателен герой. Пък и моя рейтинг,разбираш ли?...