автор: pepelqshka13

Ето в този ден на Свети Дух отреден и празник на нашият град Монтана, какво видях и преживях, рано, рано отзарана. В 5.50 часа бях излязла на терасата и небето ме посрещна с розово сияние във всякакви оттенъци.
Слънцето започна да се показва малко по малко на хоризонта и е вече наполовина изгряло и спирам да гледам в него сега, защото вреди на очите. Може да се гледа в него, само докато изгрява и стане на половината. Сега само усещам неговите топли лъчи, и ще се наслаждавам на докосването им. Благодаря, Свети Душе! Благодаря, Исусе Христе! Благодаря, Слънчице прекрасно! Благодаря, Ден от Бога и от самата мен сътворен, с всичко, що моето сърце и душа желае! Благодаря, Живот! Че се събудих, жива съм и слънцето посрещнах! Благодаря ти, Природо! Благодаря и на вас, птички сладкогласни, в небето полетели и песните си радостно запели и сърцето и душата моя, напълнили с омайни трели! И душата ми, вдъхновена от вашия полет, с вас иска да полети в небесните висини. Безкрайно много, много благодаря на теб, Исусе Христе, който в ранното ми детство в моя сън се яви. Или наистина там до ореха нашата среща реално се състоя? Ти откъсна три ореха, усмихна ми се и в малките ми ръчички ги постави. И цял живот си с мен и моето семейство, пазиш ни и ни спасяваш много пъти! Благодаря!!! Благодаря, на цялата Вселена! Благодаря, на Космоса и на Планетите дори! Благодаря на, Вселенският Разум! Благодаря и на Съдбата си, която с много пречки, с двете трагедии в ранното ми детство и безброй трудности, ме изгради и в разумен и обичаш всичко човек направИ! Обичам те, Живот!!!