автор: Patrizzia

Искам врѐменно, врѐменно, врѐменно,
да изгубя ума си. За ден.
Утринта ми с пречувствия бременна,
да износи мигът, нероден,
в който тънките, тънките, тънките
и чупливи души още спят.
И дете съм и в джоба на дънките
"Рила" нося си целия свят.
Носех думите, думите, думите
и съшивах си кръпки от тях...
За душицата...Слушах по-умните,
прави бяха. И аз остарях.
Искам ситното, ситното, ситното,
непотребно е вече почти.
Капандура, та с мене да литнете,
дънки "Рила" и джобче с мечти...