автор: Nia21

Времето беше объркано.
Морето светеше на места като сабя сред сивата сянка на облаците. После слънчевата сабя се издигна и остана като нежно перде в розовожълти отблясъци сред стените от тъмносиво. И след това небето и морето се сляха- заваля сив дъжд и те бяха заедно почти час. Морето първо се отдръпна като сложи синьочерна черта от ясното желание да остане недостижимо.
Подредих и аз объркаността си и тръгнах да питам камъните дали не е по-добре да оставя хаоса в мен..