автор: YOTOVAVA

Прозорецът е мокър след дъжда.
И ситна мрежа безпризорни капки
пленява декемврийската дъга –
в дифракция и стих на светлината.

В ръждива плетка, сбъркало реда,
провеси паячето златна люспа.
Дори за миг махалото не спря –
секундите раздяла не пропусна.

Нетраен дъх по пътя очерта
оковите на зимната въздишка.
Край мен се стели тиха вечерта.
Но с думи как тъгата да опиша?

В последния квартален магазин
отдавна не очакват купувачи.
Бакалинът сумти и сам-самин
над чашата си с лайка е вторачен.

Под сметката, написана с молив,
остават само минуси и нули.
След липсите, побрани в чер курсив,
една след друга рухват всички кули.

И в празничната приказка в снега
туптят сърца, иззидани от камъни.
Дано не доживея до мига –
душите ни да се обложат с данъци.