Кърви окото на деня,
зад хълмове догаря.
И тъмнина, и тъмнина
след него се затваря.
И пътят ми в далечина
хълм някакъв преваля.
И тишина, и тишина
след мене се затваря.
И времето ще ме смали
и в сън ще ме повие,
че бях със болките на „ти”,
а с радостта на „вие”.
А утре Слънцето в света
не знам кого ще види.
Но знам, ще бъда аз гласа,
ти – сянката му жива.