автор: ringo

Много трудно достига се тя -
като връх над гнездата орлови!...
Брули вятър, вилнее в нощта,
и поставя препятствия нови...

Дни катерих в жестокия пек,
нощем мръзнех в пустинното лято...
С важна цел бях потеглил – човек,
който иска да стигне мечтата!...

И достигнах заветния връх
със последен остатък от сили...
Но преди да поема си дъх...
О, да бяха ме мен ослепили!...

На върха – само стари пера!...
Отлетяла бе птицата скоро...
Не, не свършва тук мойта борба!
За мечтата докрай ще се боря!

По-нагоре, над други скали,
с плавен полет орел се снишава...
За мечтата си струва, нали?...
Глътка дързост и... пак продължавам!

И катеря върха в студ и в пек,
от умора не виждам... залитам...
„За мечта?!... Ти си луд бе, човек!...”
Може би!... Но докрай ще опитвам!...