Наглеждам отражението си вечно,
сивеещо в огледалото пусто.
Виждам нещо друго.
Дали това не е прозрение?
Мъглив образ застанал на мое място.
Дали е двуличното аз
или едноличното той?
Дали дваме сме на брой?
И колкото
и да се мъча
да ми светне
да разбера кой е.
Виждам само един неутрален образ.
Може да е всеки.
Само, че гледам към просто
една отрепка.