автор: ringo

На свежото утро в ранния час
от лавката взех си закуска.
Малко коте от близкия храст
с надежда към мене се спусна.

Аз похапвах бюрека си там,
ръсех щедро трохи по земята.
Съжалих ли го него, не знам,
но подхвърлих му моя остатък.

То улови го мигом от раз,
огладняло бе, милото, явно...
Със кафе пък почерпих се аз,
а до мен то си хапваше бавно.

Щом нахрани се, седна встрани
и старателно взе да се чисти.
После отправи към мене очи
и се сви на кравайче по-близко.

Аз застягах се да си вървя,
котето трепна и ме погледна.
Стана и с гръбче като дъга,
в мен се погали и пак си полегна.

Дребни случки не помни човек.
Но пък тази със мене се случи -
коте почерпих със къс от бюрек
и благодарност от него получих!