Верни на Христос с олтара,
с волята непоклатима,
неприели турска вяра,
България, за да я има,
с цената на един живот,
с кръвта на мъченици,
да възродят един народ
от зли башибозуци.
Те всички знайни и незнайни,
в памет българската - злато,
на Ботева и Левски равни,
най-български са им делата.
Какво ще кажете, лаици,
за свободата наша, свята?
Вий всинца чешете езици
за нея днеска тъй стакато,
че тя била ни подарена
и то на два пъти горката,
на Русия със ръжена,
че там е, братя, благодата.
И нека днес да ви попитам
защо на Запад са децата,
а не в мужишка немотия
да трият на глада сълзата?
И в социума разделен,
със пропаганда чужда,
зачерквате Европа в тлен,
заменяте я с руска рубла.
Тачим днеска свободата,
не със щик, а там от вкъщи,
славим гордо Караджата,
на думи тъй сме вездесъщи.
Троянски кон на изтока
платено тук байраци вее.
Народе, в таз посока скотска
България ли ще изтлее?
Мълчи таз будна съвест, клета,
с мълчание небе раздира -
Европа ли … и свободата?...
Ще и́ гледаме сеира!