автор: Albatros

... девойката с изящни рамене и, Господи! – с тъй гъвкава походка,
влетя във утринното кафене, в което пиех първата си водка,
усетих ѝ парфюма „Givenchy”: – Свободно ли е? – тихо ме запита,
и изведнъж – във двете ми уши – разнесе се див громол на копита,
поръча си чашле малинов чай, последно чай пих в две и второ лето,
от нейната цигарка „Camel Light” ми зауха на облаче в небето,

вторачих се в прекрасното фишу, заметнато на топлата ѝ шия,
и чудех се - на „ти”, или на „you”? – край нея водката да си допия,
и погледът ѝ – меко кадифе, по моята брада за миг се стелна,
щях да я черпя тортичка парфе, но тя си тръгна в утринта неделна,
от него ден нататък казах край! – щом вляза в кафенето след разходка,
поръчвам си чашле малинов чай, прекрасен е! – с една голяма водка.