автор: pastirka

Вечен закон е – не падат узрелите круши
в сянката чужда на друго съседно дърво.
Аз като теб поговорки обичам да слушам,
после да свивам от клонки на мисли гнездо.

Знам, че за хората дума си има – бащѝчко
казват на всеки, от гените родствени пил.
И по черти, и характер повтаря той всичко,
даже и лошите навици е наследил.

Крушата може да бъде на вид превъзходна,
сочен и сладък да лепне узрелият плод.
Но и червив ти ще срещнеш, в душата прободен,
той се превръща след време на свой антипод.

Всяко дърво е с надежда, че кълн ще израстне,
читава семка след него ще го продължи.
Който очаква проекция своя прекрасна,
често наивен се буди, оплетен в лъжи.

Бърза животът, дървото ни с плод се обкичва,
но след вихрушка за празни надежди скърби.
Тази метафора е огледало на всички
и е събрала поуки от тежки съдби.

Има и криви дървета, от гръм поразени.
Те – полумъртви – не спират да раждат така,
сякаш не са се превили от сълзи солени,
а с благослов са дарени от Божа ръка.

Както самият апостол Матей проповядва,
що за дърво е, ще знаеш, опиташ ли плод.
Ако е сладък, не вдигай ти смъртната брадва.
Корен и смисъл в едно – заслужават живот.