Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: batalski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14040

Онлайн са:
Анонимни: 450
ХуЛитери: 7
Всичко: 457

Онлайн сега:
:: vesan
:: rajsun
:: LeoBedrosian
:: esteban
:: pastirka
:: Albatros
:: Patrizzia

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2023 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИстория, написана от победителка
раздел: Поезия
автор: pavlinag

Жестока беше битката, приятелю!
Жестока беше битката със себе си.
Да превъзмогна свойта неувереност
и да разбудя стражата разглезена.

Тъй дълго ги оставих да бездействат, че
от отегчение са се отпуснали
и точно в този миг ме атакуваха
онези черни злобни алчни пуздри.

И както действаха със изненада
(аз нямах време даже да изхълцам),
безсмислено се метнах да доказвам,
че има смисъл моето присъствие.

Какъв ти смисъл! Няма смисъл в боя!
Те имаха във зъбите отрова.
Под ноктите ножове бяха скрили.
Очите им – със мълнии сурови.

Добре, че бяха твоите напътствия
да не отбивам със афект атаките!
Събрах си силите за миг. Ония
назад побягнаха, със зъби тракайки.

И знаеш ли, макар че се опитваха
артериите, заедно с гръкляна
да ми изтръгнат, а очите ми
да изкълват със човки като врани,

а изходът от боя неизвестен бе,
защото сякаш те преобладаваха,
аз този път (за първи път в живота си)
не влязох в битка, злобно премаляла.

За първи път в живота си си спомних,
че ти не би се бил, за да наказваш
и твойто благородство ръководеше
спасителната за душата кауза!


Публикувано от Administrator на 04.12.2022 @ 18:28:34 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   pavlinag

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

07.02.2023 год. / 13:00:09 часа

добави твой текст
Авторът не желае да се коментира това произведение.