автор: veselinvasilevmd

Утрото беше слънчевои ухайно.Леля Янка за трети път напевно подканяше Виктор да става от сън. Закуската беше готова и училището няма да го чака.
Как да се събуди след безспирните до късно снощи игри с Дара, Олеся, Гошо Мингиша и Маря. Ами късната проверка преди лягане какво си чел и писал за утрешния учебен ден. Момчето набързо се приготви. Старателно направи възела на червената си връзка, взе в ръка чантата си готова от вечерта и тръгна. Майката не забрави да заръча да слуша в час и да не се бие в училище.
Денят беше светъл и топъл, неусетно минаха първите часове и дойде голямото междучасие. Децата огласиха широкия училищен двор, разговаряха ,играеха на детски игри. В края на двора се беше оформила група и ставаше нещо. Виктор набързо се насочи натам. Разбута скупчените деца от четвърти клас и какво да види: Олеся раздаваше малки парченца шоколад на свитата си. Баща й по партийна линия отново бе посетил Съветската страна и оттам тя имаше това рядко сладко изкушение. И хоп започна да прибира в опаковката останалата част. Съучениците й гледаха с широко отворени очи и неволно се облизваха. Колко много оставаше от шоколада, а тя го скатаваше. Той видя това пинтиесто действие, отиде и взе от ръцете й свитъка. Разпредели шоколада на равни малки порции и започна да го раздава на всички. Циция се опита да го грабне. Нахвърли се върху филантропа, бутна го, а той това и чакаше. Зашлеви й звучна плесница. Настана тишина. Всички видяха зачервената буза от детската длан. Плеснатата не заплака от яд и злоба. Гледаше безизразно в нищото със стъклените си воднисти очи.
От най - отзад се избута дребния Митак, талисмана на първокласниците.
- Бате Вики, аз не искам шоколад. Моля те, дай ми варака.
Получи го веднага, с цвят златист, с красивите фигурки на момиченцето Альонка. Раздели го по равно с другарчето си до него. Спонтанно всички се засмяха весело и непринудено. В този миг беше забравена неприятната случка.
Но станалото не можеше да се подмине от дружинната ЦървулкаРаболепникова. Още не беше свършил часът по краснопис, когато нахлу и полугласно започна да говори на учителката.
- Как си позволява този гамен от твоя клас да бие и обижда детето на Първия партиен секретар на окръга?!
В края на часа другарката Жекова дойде при Виктор, сложи нежно ръцете си на раменете му и с топли думи каза да отиде в Дружинната стая на Пионерската организация „Септемврийче”.

Виктор влезе в стаята.Стъписа се.Вътре беше пълно с активисти.Най-отпред преданата на Партията другарката Цървулка.Не изчака и процеди натъртено през зъби.
- Дружинният съвет взе решение.За нанасяне на шамар на дъщерята на Първият се отнема пионерската Червена връзка на Виктор.
Лично, с видим жест на удоволствие, я свали от гърдите на провинилия се пионер.Никой не го попита как е станало. Има ли вина? Децата членове на Дружинният съвет бяха онемели.Не знаеха правилно ли е да отнемеш на техен другар символа на доверието между тях, както ги бяха посветили при тържественото встъпване в организацията.
Излезе бавно.Застана до прозореца в коридора.Мислеше как ще каже у дома,че вече няма червена връзка.Край него мина какичка от седми клас. Нея познаваше.Тя му се усмихна весело.Изтри голямата сълза от дясна буза и рече:
- Учат ни да мислим,че сме равноправни,а се оказва ,че сме в измамни взаимоотношения.
На следващата вечер Вики,Олеся и тумбата играеше неуморно и задружно пак там, до конусовидните елхички при Паметника на градския герой.Всичко беше забравено,простено.Чисти детски игри.