Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: batalski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14040

Онлайн са:
Анонимни: 445
ХуЛитери: 6
Всичко: 451

Онлайн сега:
:: mig
:: Kalo-yan
:: mariq-desislava
:: mitkoeapostolov
:: pastirka
:: Patrizzia

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2023 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБолестта ми и аз
раздел: Други ...
автор: pepelqshka13

Това се случи в есента на 2021 година. То разкрива моето душевно състояние, болестта ми и борбата ми с нея и накрая с помощта на майка ми, баща ми и Исус Христос я преборих болестта и излязох победител.
Аз съм родена на 26 септември 1947 година в село Якимово 3. И малко преди Рождения ми ден получих писмо с картичка от приятелка от детството ми от Вършец и отидох на пощата да си го получа. На връщане се отбих в Еконт, да си взема колета от друга приятелка от Бургас. И така, заредена с положителни емоции, не вървя, а все едно летя, така ми беше леко и радостно. И както си вървях, все едно някой ми сложи крак, аз полетях и със сила паднах на земята. Колета ми изхвръкна нанякъде, а аз лежа там на пътя и не мога да стана. Една жена и едно момче се спуснаха и ме изправиха, а жената ме хвана здраво и така крепейки ме до в къщи ме изпрати. А пред нашият вход имаше един мъж и две жени, а мъжът отиде и ми донесе колета. Благодарих им и целунах ръка на жената и се прибрах. Болеше ме от падането, но се радвах на писмото и колета с подаръците и много ме радваха хубавите думи на картичките написани от тях. И скоро след падането ми се залежах и нямах сила да стана и да ходя. Дъщерята отсъства няколко дни и като се е прибрала и ме е видяла, се е уплашила много, аз съм изглеждала като умряла. Те си взеха отпуска и ме гледаха като малко дете, водеха ме до банята, аз не можех сама да ходя. Не исках да ям, да пия вода и лекарствата си, всичко ми горчеше и се карах с децата ми, бях много лош и опърничав пациент. Но те не се отказваха и каквото кажех, че ми се яде, синът ми го купуваше, а дъщерята го приготвяше и ми го сервираше в леглото в подноса да ям. Борех се, но нямах никаква сила за нищо и ето една нощ какъв сън Морфей ми изпрати. Сънувам се като малко дете с усмивка и с красива басмена рокличка, с къдравата си коса, в която майка ми е вързала бяла панделка. И майка ми, млада и красива ме гледа цялата нощ и като си тръгна ми се скара и ми каза да се оправям! И това беше преломния момент на болестта ми и моя милост. Майка ми се появи от Отвъдното и ми помогна да започна да се лекувам, за което безкрайно И благодаря! Чудеса има, аз вярвам в тях и много пъти са ми се случвали в живота ми. Благодаря ти, майко, че ме спаси! Аз бях изпаднала в Летаргия, което е уплашило дъщеря ми и сина ми и ти се появи тогава в съня ми и ми помогна. Обичам ви и двамата с татко и знам, че ти, татко и Исус Христос сте винаги с мен и ми помагате и спасявате! Благодаря Ви!!!


Публикувано от anonimapokrifoff на 30.11.2022 @ 11:59:09 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   pepelqshka13

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

07.02.2023 год. / 14:31:09 часа

добави твой текст
"Болестта ми и аз" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Болестта ми и аз
от pepelqshka13 на 30.11.2022 @ 17:43:24
(Профил | Изпрати бележка)
Знам, че това, което съм написала е самата истина, но много хора не вярват в тези неща, щом не ги виждат с очите си. Аз не ги виждам, но ги усещам и знам, че това, което пиша е истина. Както за сънищата, така и за преражданията и чудесата. Моята вътрешна същност знае, че всичко това е истина. Ние получаваме по някой път знаци, когато ще ни се случи нещо лошо, но ние не обръщаме нужното внимание по някой път и когато се случи нещо, осъзнаваме, че сме получили предупреждение, но не сме му отдали необходимото внимание и така се е случила с нас бедата.