Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: batalski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14040

Онлайн са:
Анонимни: 481
ХуЛитери: 3
Всичко: 484

Онлайн сега:
:: rosi45
:: Patrizzia
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2023 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПоредният череп на Йорик
раздел: Избрано поезия
автор: Albatros

Чай на закуска. Салам на обяд. Кифла следобед. Три бирички вечер.
Среден живот. Нито Рай. Нито Ад. Време за обич. Течѐ! – и изтѐче.
Работа. Слава. Пари. И жени. Стихчета. Пиене. Дребни дечица.
Колко слънца подир колко луни гоня погачата в чужда пшеница?

Аз да не съм някой житен бегач? Вик съм надал във кошара със слама.
Цял ден снова между песен и плач. Щастие търся, но щастие няма.
В тъпа панелка, в колибка, в палат – Господ на всички ни бие ни шута.
И ми остава да гледам със яд как се разпадам със всяка минута.

Как се превръща от мисъл във тлен на белоцветните вишни компота.
Как не остава и косъм от мен. Косъм, на който висеше живота.
Как – безхаберен, възторжен и див! – пак се събуждам, щом чуя петела.
И се срамувам, че още съм жив, след като паднах с Вапцаров в тунела.

Трябва да стана, да тръгна навън. И да вървя. Без посока. Без мисъл.
Трябва да скоча от дългия сън. Всички будилници съм си курдисал.
Стене в съня ми дълбоката нощ. Хърка светът, на чаршафа туширан.
С кикот, със песен, с шамар или нож – трябва на изгрева да акуширам!

Иначе, както живея – самсѝ, в треска, сред голи стени и вторачен,
както свещицата моя гаси Господ, но пука му дреме обаче,
ще се кача на последния влак. Рикша. Совалка. Космически кораб.
Или ще пукна – тъжен глупак. Просто – поредният череп на Йорик.


Публикувано от anonimapokrifoff на 29.11.2022 @ 11:02:07 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   Albatros

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

07.02.2023 год. / 07:13:08 часа

добави твой текст
"Поредният череп на Йорик" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Поредният череп на Йорик
от rajsun на 29.11.2022 @ 11:45:04
(Профил | Изпрати бележка)
Снова между песен и плач...)))


Re: Поредният череп на Йорик
от yotovava на 30.11.2022 @ 03:25:39
(Профил | Изпрати бележка)
Как се превръща от мисъл във тлен на белоцветните вишни компота.
Как не остава и косъм от мен. Косъм, на който висеше живота.