автор: osi4kata

Брули дързък живот и превива на две исполини,
и печата тапии на фалшиви лица и герои,
и вменява вини, пръска слаби сърца и по име
призовава пороците мои, техни и твои.
Брули страшен живот, шиба с трънени пръчки небето,
то тъмнее и святка в библейско безумие,
по разбитите друми куца правдата, крета
и се губи безпомощна из салтата на думите.
Брули кьорав живот, на уста и претенции расъл,
а сърцето му празно, умът ми мутирал.
Като тумор превзема всяко читаво място
и в жестока агония всичко чисто умира.
Брули грозен живот като смърт безнадежден,
окопайте се в себе си, незасегнати истински хора,
да запазим души по-далеч от безумните ежби
на онези, намерили код за Пандора.