автор: Veselin

Ела да потъгуваме заедно -
за котките, които си нямат име.
За лястовичето, което се блъсна в прозореца
и все още не може да се съвземе...
Спокойно, държа го в шепа,
близо до сърцето си...
/Страданието, казват, лекувало.../

Да помълчим. Облегни се на рамото ми.
Не чуваш ли как свири болката -
товарен влак
на пуста гара?

Но ти разбираш моята.
Аз разбирам...
И това е достатъчно.