автор: Albatros

Понякога се скривам от света –
по-лек от вятър в пустите пресечки.
И в звездните си небеса чета
Големите – и Малките си мечки.

Мечтая си – в Галактики добри
да заживеем – някак по-добрички.
И никой да не мисли за парѝ! –
и хората да са щастливи! – всички.

Извайвам си Вселени за Любов,
в които всеки ден ще е неделя!
И никой да не мре във "Пирогов"
Дано и никой в никого не стреля.

В измислените мои светове
за всяка живинка да има място.
Защото днеска с глас ми се реве,
че брат със брата мразят се ужасно!

Войни да няма, болести – и глад.
Да мина – жив! – по звездните пътеки.
О, нека да пребъде този свят! –
во нине, присно, Боже! – и вовеки.