автор: YOTOVAVA

Най мразя многоточието в края.
С мълчание какво ли ще спестиш?
Кажи каквото трябва – да го зная.
Безмълвието често по̀ горчи.

Защо да крия римите си плахи,
притулени под лявото ребро?
Не знае никой как нощеска плаках,
че буренясва татковият гроб.

Че времето е хищно и злорадо,
краде от всичко – сън или душа,
минута нямам – да се утеша,

когато бали трупа листопадът
и чезнат мълком свидните неща,
а аз мълча. И зная, че греша.