автор: pepelqshka13

Добро утро, моя сродна душа, където и да си ти сега! Нищо, че не те познавам и може би няма да се срещнем в този живот, то аз се радвам и те поздравявам, без значение къде си ти...
Късно е за Добро утро, вече е обяд, но едва сега се прибрах. Аз рано, рано ходих на центъра по работа и там на пазара си купих шапка с голяма периферия за жегите. И си намерих една много красива шапка с чудно цвете на нея. Сложих си шапката и си тръгнах и както си вървях, изведнъж се изви вятърна вихрушка и ми духна шапката. Аз я гоня и се смея, все едно някой невидим Ангел си играеше с мен. С красивата ми синя рокля и с тази хубава шапка съм като френска мадама, а И името ми е френско, но като се погледна отстрани, о ужас, натрупала съм аз килца на моята френска снага. Когато ходя пеша, се изморявам много и като седна да плета, Морфей ме навестява, не мога да му устоя и на него и на сънят се аз предавам. А сега си плета и си мечтая за водопад, някъде незнайно къде, в закътано кътче да е. Водата да пада върху мен, жива, галеща и пленителна, а аз да се въртя щастливо и да се смея и радвам като дете... А от очите мои радост да искри и като лъч светлина изпращам тази радост при теб, някъде там, моя сродна душа!!!