автор: YOTOVAVA

Преди да зазори, недей си тръгва.
Постой, дордето утрото е мокро
и месецът – като петаче кръгло –
не е отплавал в златната си лодка.

Да имам тебе – повече не искам.
Стрелките – отброили точно време,
ще срежат синята небесна ризка
и най-прекрасното ще ми отнемат.

Когато чезнеш бавно, ще се питам
дали ще може пак да се повторят
взривът от светлинки, които бликат
на ранина през малкия прозорец,

дъх на озон, коило, росна ръж,
зелените сияния на юни
и дните ти на влюбен в мене мъж,
побрал в очи най-сините лагуни.

Сърдитият ратай, щом дойде сънен
да пълни гюмовете с лунно мляко,
дано на прага крив да се препъне.
И да останеш – скъп и неочакван.