Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 377
ХуЛитери: 4
Всичко: 381

Онлайн сега:
:: kameja
:: hristam
:: Albatros
:: pastirka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДетство мое, далечно и омайно
раздел: Други ...
автор: pepelqshka13

Детство мое, облечено в рокличка басмена, в косата вързана бяла панделка...И аз засмяна и с боси крачета играя с другите деца в топлия прах, който ни галеше крачетата. Нямаше магазини, нито лакомства безброй...
Единственото лакомство ни беше захарната тръстика и ние, децата наредили се на редичка през целия път, вървяхме, всяко захапало с острите си зъбки, захарния прът от тръстиката и изсмуквахме сладкия сок. В нашата махала си имахме още лакомства в две къщи. Един дядо правеше боза и ние си купувахме и в една голяма земна паница си дробехме попара с бозата... А дядо Младен правеше захарни петлета, шарени захарни пръчици и цариградско на клечка. Ех, че бяха вкусни... А какви игри играехме само. В улицата ни към реката си правехме колиби в дивия орех, чертаехме си дама и с една керемидка хвърляхме и подскачахме на един крак. Къпехме се в реката, правехме си замъци в пясъка и скачахме от полегналата върба във водата. Играехме и на театър, измисляхме разни сценки, бродирахме с цветни конци различни видове бодове: пред игла, зад игла, синджир бод, възлен бод, рибена кост и други... Плетяхме, играехме на жмичка, на замръзванка, на стой... млък... жум... А после седнали на меката трева пред нас, под ореха ни играехме на: - Ооо, земното кълбо...Хвърчи, хвърчи... Капитане, потъваш ли... )Отваряй кралю, порти, отваряй... Пускам, пускам кърпа... Около селото... и още много други... А понякога играехме на партизани и фашисти. Ние, момичетата бяхме повече и бяхме партизани, а момчетата-фашисти. Биехме се с пушки от царевични стъбла и побеждавахме момчетата. После се строявахме, знаменосецът ни вееше знаме от дълъг прът див орех, ние нарамвахме пушките, марширувахме и пеехме: - "Партизан за бой се стяга, мята пушка на рамо..." А вечер изнасяхме програма на хората, насядали на пейката и на столчета... Най-обичах да седна на тревата и да си сложа главата в скута на баба ми Гена, слушах ги какво си говореха, а аз гледах небето, звездите и луната и бях неземно щастлива, все едно бях в друг свят... Есента, когато се береше царевицата, всяка вечер имаше седянка пред някой двор и цялата махала се събираше и с приказки и смях белеха царевицата. А ние децата помагахме, а после лудувахме и скачахме в шушляка/обелките на царевицата/ или правехме кукли и сплитахме свилата на кулените на две плитки. Нямахме още ток и имахме две дълги куки, закачени на куките на тавана и на тях закачахме газените лампи, това ни беше осветлението. И на него, жените шиеха, плетяха, тъчаха... Много се катерехме по ореха ни и се премятахме от клон на клон, а накрая се спускахме на брезента. Всичко това мое детство беше хубаво. Бях на 11 години, когато на 12 април в неделя се случи втората трагедия в семейството ми и за малко щях да изгубя и майка си... От този момент, аз започнах да бягам от децата и от игрите, моето детство изведнъж приключи. И тогава, там сама в пансиона, без близките си аз си намерих приятели и това бяха книгите, моите любими книги. Много обичах приказките, които баба ми Стояна и баба ми Гена ми разказваха... Баба ми Гена ми разказваше, а аз се радвах, защото приказките винаги имаха щастлив край и накрая тя ми казваше: - И три дена, яли, пили и се веселили. Една глава лук и приказката е до тук!!!


Публикувано от Administrator на 19.11.2022 @ 15:45:10 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   pepelqshka13

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

За баба ми Полихрония (из спомените на Джимо)
автор: Zvon
1267 четения | оценка 5

показвания 29066
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Детство мое, далечно и омайно" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.