Ти за мен си като вестник,
който, все да го четеш,
крие най-различни вести,
бързаш да ги разбереш.
Всяка вечер като лягам,
след усилен, тежък ден,
аз към теб с ръка посягам
и оставам възхитен.
„Страниците“ ти прелиствам
с интересно четиво,
а за сън и не помислям
във семейното легло!...
Пълен мрак. Но мойте пръсти
пак разчитат всеки шрифт...
Любопитни и чевръсти,
буден ме държат... И жив!...
И чета те в тъмнината
като брайлово писмо,
страничките ти отмятам
и си мисля за едно:
Ако беше просто вестник -
би останал без листа!
Пълна с факти неизвестни,
ти разпалваш в мен страстта.
Аз, добре че съм подготвен,
та във тъмното чета...
Чудна музика без ноти
сътворяваме в нощта!...