Понеделник сутрин:
- Днес ще направим и това, и онова, и третото, и петото…
Служебен имейл:
- Здравейти,…
Интуицията:
- Нито един хубав ден не е започнал със “Здравейти…”. Днес прав? само най-необходимото, не предобряй нещата!
Здравият разум и хилядите пъти, когато съм наричана черногледа, в хор:
- Бегай от тука, бе! Мейлът даже не е за теб.
Интуицията:
- Ти си знаеш…
Дъщеря ми:
- Искам палачинки.
Първосигнална мисъл:
- Аре стига палачинки, да яде друго!
Перфектната майка (wannabe):
- К’во, няма да направиш на детето палачинки, верно ли?!
Срамът:
- Нищо няма да ти стане да врътнеш за половин час едни палачинки.
Дебеланата, глътнала иначе слабата жена, която съм:
- А що да не са кето палачинки? Така поне замалко няма да си гладна и дебела, а само дебела.
Интуицията:
- Ти си знаеш…
Здравият разум и хилядите пъти, когато съм чувала, че трябва да спра да се подценявам:
- Абе, всички правят кето палачинки, що ти да не можеш?! Аре стегни се!
Интуицията:
- Ти си знаееееш…
Кокосовото, бадемовото и всички други брашна на цената на “б?лото”:
- Днес не щем да сме палачинки!
Инатът:
- Никой не ви пита!
Кофата за боклук:
- Аре спри да ме тъпчеш с тия шитни!
Отчаянието:
- Поне ти недей, моля те, поне ти не ме напрегай!
Перфектната майка (wannabe):
- Хайде сега да спрем с експериментите и да направим на детето едни истински палачинки, че се превива от глад!
Портмонето:
- Сигурна ли си, че искаш да преебеш още три яйца, половинка мляко и цяла супена лъжица олио???
Перфектната майка (wannabe):
- Ти да мълчиш! От щастието на детето ли ще икономисваме?!
Интуицията:
- Ти си знаеш…
Тиганът, огорчен от оскверняването, причинено му от експерименталните шитове:
- Аз днес палачинки няма да правя, не разбра ли?!
Тънката линия между мобилизацията и истерията:
- Дръж се! Дръж се!
Резултатът:
- Пет палачинки за час, с преразход на материал за 40, все пак е по-добре от нищо.
Всички в хор:
- Май трябваше да послушаме Интуицията…
Интуицията:
- Здравейти!