автор: pepelqshka13

Облаче ле, облаче ле, бяло горе в небето полетяло. Спри за малко ти и вълшебна стълбица ми спусни...
Да се покатеря по нея аз и при теб да се изкача... И тогава, ти тръгни, плувай или лети... А аз ще гледам отгоре земята и ще се радвам на децата, които долу весело играят и се смеят от сърце. И щастливо е моето сърце, щом децата, внуците и правнуците ни са добре! Да има мир, любов и свобода, навсякъде по света, това желае моето сърце и моята душа. Да греят детските лица, като слънца, обичани от татко и от мама, по-голяма радост от тая няма! Облаче ле, облаче ле, бяло като летиш горе нависоко, виждаш ли нашата красива България...? Такава, каквато аз я виждам. Обична и красива, пълна с тайни омайни от векове в недрата И скрити...Истории, легенди и митове, виж,ти... Има ли на света друга, като моята родна страна, която България се нарича и аз много, много я обичам!!!