автор: rajsun

Ето я моята истина.
Гледа ме, вижда ме, чака ме.
Някъде между листите,
някъде между капките.

Ето го моето царство.
Името му въздишка.
Другото име – Райсън.
Третото име – нищо.

Ето ме. Самоутеха.
Ще си отида със здрача.
Утре денят ще остане –
моята слънчева дреха.

Само да стисна клепачи.