автор: Albatros

... подир острите завои
на ужасния живот
мислиш – стиховете мои
ги е писал идиот,
и сънуваш ме във риза
в усмирителен приют,
или – виснал на корниза,
смешният квартален луд,
смотанякът – градска блейка,
грохнал в листопада тих,
върху ледната си пейка
съчинил за тебе стих,
пияндурник, спрял пред МОЛ-а
за просия – в шик бомбе,
който свири „Barcarola”
с флейта в зимното небе,
или вятърче капризно,
свирнало след теб с уста...

Аз съм просто твоят избор –
да си миг от Вечността.