автор: pavlinag

Явно идва моментът в живота,
в който сменят се мойте представи
за това на какво да се радвам
и какви да са мойте изяви

Предпазливост пониква под камъка
любовта не е буря метежна
и спокойствие някак обгръща ме,
остротата превръща се в нежност.

Ето в този момент те откривам
и обратно да тръгна не мога,
и обратно да тръгна не искам
(ще се сблъскам с незрялата истина).

И си мисля, че толкова слънце,
толкоз ведрост и толкова сигурност
до сега никой друг не е внесъл
в неспокойната моя действителност.