автор: pepelqshka13

Добър ви вечер, деца! И ето, време е да ви разкажа приказката за дядо Торбалан. Той вечер по тъмно обикалял и непослушните деца в една голяма торба слагал, нарамвал я и в своята къщурка насред гората я занасял...
Там той им давал един добър урок за работливост, отзивчивост, за братски подадена ръка... и за още много и все полезни неща и пакостите сами изчезвали от тези променени деца. А сега ще ви опиша дядо Торбалан. Той бил много висок и дебел, като вървял, стомахът му се тресял и подскачал, а пък мустакът му бил голям и засукан, като на някой хайдутин. Очите му под рунтавите му вежди, били кръгли и големи, а гласът му бил силен и гръмогласен и разтрепервал всичко живо, когато се провикнел: - Ееееййй... има ли непослушни деца, защото аз, дядо Торбалан идвам с голямата торба... Деца, сега ще ви върна назад във времето, в моето детство, когато бях малка и непослушна. Често ходех на гости на братовчедка ми Пенка в село Чернивръх и много лудувахме по цял ден. Те имаха геран със студена вода и като гледахме надолу във водата, виждахме няколко рибки, които плуваха. Ние спускахме кофата и се опитвахме да хванем поне една и така с часове. А вечер продължавахме с лудориите и не искахме да спим, скачахме на леглото, викахме силно и се смеехме.. Вуйчо ми Мако ни плашеше с дядо Торбалан и все още помня думите, с които ни плашеше. Той излизаше за нещо навън, после чукаше силно на вратата, преправяше си гласа и викаше: - Аз съм весел и засмян дядо Торбалан, но има ли непослушни дечица, ставам страшен и им изревавам с пълен глас: - "Шилци, пилци, крокодилци, къде щипна, кръв пускам, къде хапна, месо късам." Ние се плашехме много и ставахме послушни и кротки като агънца, завивахме се през глава и заспивахме бързо. А една нощ сме сънували сигурно, че бягаме от дядо Торбалан и заедно с юргана сме паднали от леглото и там сме си спали до сутринта... Така, че бъдете послушни деца, еее може и по някоя лудория да направите понякога, нали сте деца, но умната. Уважавайте старите хора и им помагайте в беда, поздравявайте всички хора с усмивка и добра дума. С радост посрещайте слънцето, радвайте се на луната и звездите, обичайте цветята и дърветата! А когато откъснете плод от дървото, го целунете и му благодарете, че ви е дало да си хапнете от вкусния му плод! Обичайте и животните, не ги тормозете и те душа имат, уважавайте ги и се учете от тях. Те са много умни нищо, че не могат като нас да говорят, те ни разбират. Кучетата и котките имат повече развити сетива от нас и преди нас усещат земетресенията или някоя друга беда или бедствие и ни спасяват. Само трябва да ги послушаме, какво искат да ни кажат с действията си и с мяукането или лая си. Обичайте природата и я пазете, не хвърляйте боклуци навсякъде, има кошчета и контейнери за това. Уважавайте учителите си и с радост и постоянство учете, защото който учи, той ще сполучи! И така, ако правите това, което ви съветвам сега, то няма защо да се боите от дядо Торбалан. И ако го видите с голямата торба или го чуете, да ви плаши, не се страхувайте, а му се усмихнете и му кажете: Дядо Торбалане, ние сме най-послушните деца... Ето ни чисти сме и пременени, а нашите лица греят като слънца, зъбките редовно си мием. Помагаме в кухнята на мама и простираме прането, с татко косим тревата и ремонтираме колата. С баба вкусен хляб месим и печем, а после намотаваме преждата на кълбета, за да ни плете топли чорапки, шапки и ръкавици за зимата. А пък с дядо с ножчета дялкаме дървото и майсторим и с длетата дълбаем и чудни фигурки сътворяваме и на тезгяха ги нареждаме и ги боядисваме с цветовете на дъгата и работилницата ни светва и грейва с чудна светлина.. С нашия бати ходим на реката, да се къпем и риба да ловим, а с кака разни игри играем и песнички си пеем и така със смях и веселие минава нашия ден. А сега, дядо Торбалане, дай си ти торбата и от вкусните питки на баба ще ти сложим, да си хапнеш, като огладнееш. Ето ти и лучец и една бучка сирене от нашите овце. Домати, сладки червени и розови от градината на баба, има и домат-чушка и домат-сърце. А сега и люти чушлета, нали обичаш люто, апетита да ти засили и шише ракийка, малко ей така. С мерак си ти пийни и весел и щастлив бъди! И торбата ти винаги да е пълна, но не с непослушни деца, а с вкусна храна от всички послушни и не дотам послушни деца. Усмихна се дядо Торбалан, засука той юнашкия си мустак и с цяло гърло песничка запя: - Аз съм дядо Торбалан и вървя навред по света и търся непослушни деца и в моята торба голяма ги слагам аз... Трала-ла-ла...трили-ли-ли и моята торба магия сътвори. Вече няма в нея непослушни деца, едничко, двечки, трички, станали са послушни и добрички всички. Трала-ла-ла...трили-ли-ли и едно и две и три и ето, че и приказката ми взе, че се свърши!!!