автор: Kiki_Niki

Мъгла. Сега навън е сиво
и няма път, земя, небе.
До вчера - всичко тъй красиво
обагрено и живо, днес - перде.

Тъга. Заседнала е буца
във гърлото. Преглъщам, но боли.
Желаех полет, но..все нещо куца.
Издигам се и падам - сред бодли.

Мечта. Поне една, но жива -
горивото извиращо от мен.
Безумна, странна, истинска, красива...
енергия за утрешния ден...

И стих. Записан на коляно.
Денят е сив от паднала мъгла.
След обед слънце, казват, но е рано...
Такава съм! - дочувам Есента...