автор: Albatros

Изглежда, зъб се кани да ми пада.
И цяла нощ ужасно ме боля.
Преспах в деветата маза на Ада! –
така далеч от Райските поля.
Пих аналгин – и с клечка го човърках.
На джипито му звъннах, май, във два.
И той ми каза: – Брат, ела в четвъртък! –
и после пак зави се през глава.

Това не беше кътник като кътник.
Уж, беше с яки корени – на дъб,
но до четвъртък вече ще съм пътник! –
заради тоя седми горен зъб.
До заранта погледах малко порно,
от болка не усетих, че съм пич.
И заявявам много отговорно! –
туй – порното, е абсолютен кич.

Опитах да чета Толстой и Гогол.
Изсмуках две лули върху Флобер.
Те – болките! – бездруго са ни много,
и повод – този свят да ти е чер.
Направих си и селфи! – страшна снимка.
Дори изпих три бири – за отскок.
На заранта изръсих трийсет кинта
във джоба на един стоматолог.

Добре, че заделих си и за свещи! –
ако във миг – на стола му – умра.
И смело лапнах страшните му клещи,
и кътника изплюх с: – Хип, хип, ура!
Сега – красив като редосеялка! –
почерпих се в бистрото с кадаиф.
Усмихвам се! – със зъб един по-малко,
и с болките на този свят съм жив!