автор: IliaNikolov

Стара софийска кооперация, някъде в периферията на центъра. Заден двор или по точно „междублоково пространство“, налазен от паркирали леки автомобили. Между тях се валят изсъхнали листа, стари хартии, скъсани лъскави опаковки от чипс и снакс, някоя и друга картонена кутийка от безалкохолно. Задължителното празно кенче от бира засега липсва.
Ситно – ситно чаткат токчета. Появява се силует на красива жена, облечена с вкус. Жената се прибира вкъщи след тежък работен ден. Естествено е и мислите ѝ да са „тежки“:
„Еее, пак боклуци, пак мръсотия, писна ми Начи! То, бива, бива мързел, ама пък как на някого не му хрумна да вземе една метличка и да премете едно хубаво! Мърлячи, дай им само да се чешат по шкембето и да се наливат с бира. Прос…!“
Не си довършва мисълта, защото точно в този момент вратата на вход „А“ се отваря и оттам излиза мъж на средна възраст, с метличка, лопатка и празно чувалче под мишница. Мъжът кимва приветливо на съседката, оглежда дворчето(или междублоковото пространство, както предпочитате) и започва да мете. Свирка си с уста, говори нещо на две катраненочерни котки, които го следват кротко, ловко събира боклука на купчинки, завира метличката под колите, обира мръсотията оттам и продължава напред.
Жената е толкова шашардисана, че спира и гледа как мъж мете с метличка. Усмихва се смутено и тъкмо да си продължи пътя към домашния уют, когато силен вик разцепва тишината:
- Еееееейййй, ти, к’ во ровичкаш под колата ми, бе! Я, да се разкараш! Големи чистници се извъдихте, бе, еееййй!
Мъжът с метличката се изправя, поглежда нагоре и сега ясно се вижда, че е доста висок, с широки рамене и доста здрав в ръцете. Той мълчи и само гледа нагоре към точно определен балкон. Оттам се чува примирителен фалцет:
- Ааа, ти ли си! Извинявай, ама се навъдиха е’ни хулигани… Мети си, мети си, не ми пречиш, хайде чао.
Елегантната жена вече мига на парцали и си въобразява, че е попаднала в някакъв филм. Като че ли вече не и се прибира толкова, има чувството, че сега ако си тръгне ще изпусне нещо интересно.
И се оказва, че „филмът“ наистина не е свършил – мъжът почти е приключил, пъхва последните лопатки боклук в чувалчето и се закача с черните котки, които се умилкват около него с надеждата да им подхвърли нещо вкусно, когато в кадър се включва нов персонаж.
Персонажът е дебел чичко по потник, надничащ от последния, най – високия балкон. Явно нещо не е на кеф, защото реве неодобрително:
- А, стига бе, а стига вече! Какво беше туй метене, какво беше туй чудо! Миналата седмица нали пак мете, к’ во съ праиш на интИресен! Искаш да ти ръкопляскаме ли? Вместо да си стои вкъщи като всички кОлтурни хора, нашичкият решил да мете! Ентелегент, сякаш не те знаем, к’ во целиш, а? Ама, няма го майсторааа, нааа!
В стремежа си да си покаже колкото се може по – силно възмущението, баш бабаитът изпружва лявата се ръка, слага дясната отгоре и …. едва не се преметва през балкона. Силно уплашена женица притичва и го дръпва за панталоните:
- Минчо, Минчо, бе, ще се пребиеш! Ох, майчице, ох!
Дебелакът е силно уплашен, целият е пребледнял, ломоти нещо неразбрано, петлае крака и бавно си влиза у дома, подкрепян от женицата.
Жената с елегантния вид отваря и затваря уста, неспособна е да каже каквото и да е.
Мъжът с метличката и с пълното вече чувалче като че ли не е чул нищо. Той си говори с котките. С хората какво да си говори?