да пристигаш
вдъхнал аромат
на липов цвят
и да те радват
дългите лъчи на слънцето
защото ги пресичаш
преди вечерта
докато трепета се утаява
под розовеещите върхове
и се разлива във очакване
по гърлено от рутината
с натрапено присъствие
сковала
в решетката от гласове
облечените в самота
и ги захласва
с усещането за проникване
необяснимото
далече притъмнило се
във птиче чуруликане
по слънчево от любопитството
с което
зелените листа надничат
в прозореца отворен
и открояват радост
в умората на върховете
да са цел