автор: drugata

Пред мен е сцената
на моята премиера
Дланите са потни,
сърцето не спира
да бие в гърдите ми,
нозете - стегнати
в балетни пантофки.
Започвам танц,
бавно, по сърцето ти.
Внимавам.
Да не го нараня.
Ако усетиш
пронизваща
Болка
това е от пируета
на чувствата ми.
Дълбоки са.
А пируетите са
продължителни,
и усещам под краката си
скърцащите дъски...
Усещам, как сцената
иска да ми каже нещо
с този скърцащ глас.
Не бе за мене този танц.
Прибирам се
в гримьорната
и сядам.
Поглеждам огледалото
а то ми връща
образ
непознат.
Събувам балетните
пантофки
и тръгвам боса
към вратата.
А след мен остават
кървави следи
От сърцето ти...