автор: YOTOVAVA

Спря коминчето да диша –
дълъг сън го приласка.
Гази есенната киша
овдовялата леска.

Таралежът се забули
с куп премръзнали листа.
Орехът сумти обрулен,
с клоните преде виста.

И дъждовна сива прежда
влачат облаците зли.
Тракат бодове небрежни
с вледенените игли.

Снежно шалче върховете
метнаха – за няма нощ.
Уж е чисто и приветно,
уж красиво – за разкош.

Гневен, в шепи ме притиска
още в утрото денят.
Искам – много малко искам –
само цвят и светлина.