автор: Albatros

... понеже мога сръчно да мета,
пък – и от глад за да не се спомина,
метач цаних се в служба „Чистота” –
и – ей ме, на! – във Морската градина.

Със жълт елек, с оранжев панталон,
в хастара скрил едно патронче мента,
събирам листопада в камион
и сръчно го покривам със брезента.

Щом мина глинения тенис корт
с „Ленор” и медицински ръкавички,
следобед грабвам плажа на акорд! –
бода на шиш найлонови торбички.

Разтягам по алеята маркуч,
шурти водата – като през фуния.
И за фургона дадоха ми ключ –
щом завали, да мога да се скрия.

С Айшето даже се сприятелих –
и снощи я почерпих със бадеми,
и – след като ѝ казах тоя стих,
говорихме си на различни теми.

А надникът ми в служба „Чистота”
халал да му е три пъти на кмета...
Аз цял живот събирам – и мета! –
боклуците от Синята планета.