Усмирителната риза
на времето,
ръкавите ѝ бъркат в
ушите, а плохите -
в душите.
Смъркам полените на
минали чувства и
кихотевицата ми е
гръмовна.
Чувствата бълват
миазмени пръски,
заразявайки настоящето
с безнадежност.
Топлина плъзва по
износените стави на
самотата в опит
да задържи внимание
към съблечените
переспективи
на нещо отминало,
но толкова сбъдващо се
настояще...