автор: pavlinag

Ти си отровният паяк,
който върви по кожата ми.
Мислите ми разплиташ в миг,
парализираш с убождане.

И не чувствам сърцето си,
чувствам само погнусата.
Устремен към лицето ми,
диря лигава пускаш.

Самоуверено лазиш,
в слюнката скрил зараза.
Най-много страдам, обаче,
че ме караш да мразя.