автор: Albatros

... над смълчаните полета вият орди гладни псета,
а ония – в парламента, пият чай от мента.
Кой от кой са по-красиви, и ни трампят смет за сливи,
а под тях цял ден народа пие гола во́да.
Тях ги возят в "Мерцедес"-и, спят под тюлени завеси,
орда тежки бодигарди цяла нощ ги варди.
Хич за нас не им и дреме! – туй е загуба на време! –
Ей ги – свирката надуха! – към Девета глуха.
Всички медийни мисирки им извъртат сочни свирки,

сетне Би-ти-ви и Nova пръскат ни с отрова.
Даже и "Канал-едното" снощи бръкна ми в окото –
рекна в сладостна омая: – Вече сме във Рая!
Те кълнат се с всичка сила, пеят в хор "Родино мила"! –
сетне – шапка на тояга! – Раят се отлага.
Свърших сака със домати! – да замервам депутати,
цял един Народ изчезна, хлътна като в бездна.
И се питам в късни доби – докога ще бъдем роби?
Искам, мили мой Народе! – да умра свободен.