автор: Icy

В безвремие, родено в самотата,
протяжно влачи се една сълза.
Изгубила е пътя си, горката ...
Къде се беше крила досега?

Изгубени са всичките копнежи
и няма блясък в моите очи.
Изгубиха се поривите свежи
и даже няма признак да боли.

Усмивките не бяха пощадени,
изчезна нейде веселият смях.
И няма вече нощи споделени.
Изгубен съм сега и аз без тях.