автор: Albatros

... сигурно светът ще ме забрави
ден подир внезапната ми смърт –
ще съм росно цвете из дъбрави
или мравка в купчинка на кърт,

лястовикът, който вечер слита
в топлото гнездо – да си поспи,
или пък пчелица в пчелна пита
в кошер, който дъха на липи,

тих ветрец през есенни тръстики,
охлюв, който кротичко пълзи,
дъжд, понесъл копия и пики,
брезов сок от пролетни брези,

или пък щурче – да се завръщам
всяко лято в дългите треви.
Този свят за мен бе светла къща,
във която бях за миг, уви!

Бях в житата шеметна авлига,
влюбен мъж в полята с мокра ръж.
Боже, изброеното ми стига! –
в него аз бях всичко наведнъж.