автор: Georgina

В нощта отвори се врата,
обърнах се и нещо ме полази,
завита в тъмното аз бях,
а някой сякаш влезе да ме пази.
Пазач с невидими очи
артист безименен, гениален.
Промъкна се като крадец
и настани се в мойта стая.
Танцуваше край мен мъгла...
Разказваше ми гостът без да мръдне,
ад каза ми, че няма той.
Молитвата ми ще се сбъдне!