автор: UchenikaWAvtobusa

И започвам да потъвам лека-полека,
в тиня омразна, в тиня въобразена,
от глава неверна, пияна, глава немощна,
И очите гледат към часовника стенен,
с молба – кога ще спре това, кога.

Дяволе, пак съм аз, чукам на твоята врата,
чакам те вече година, защо не отваряш вратата,
кажи ми, кой ме натопи този път, кой те излъга,
кой ти каза, че аз съм виновника, кой!

Все от мен никой недоволен, все съм аз виновен,
защо! Кажи ми ти защо! Знаеш си дома,
нали така! Хайде кажи ми, моля те, кажи,
защо ме мъчиш толкоз дни!

Но не можеш нали! Трябва да дършиш
устата затворена нали! Ще ги намеря
всички, всички ти казвам! Бог ще им
бъде съдя, да им види тяхната цена!
Да ги накаже всички, които лъжат!

Ала усещам как ти лазиш по мене,
как ме караш да се бунтувам, как ме
мамиш и ти, как се опитваш да
дършиш моите юзди, как се пробваш
да ме направиш по образа ти -
коварен и неморален, зъл и
хладен, да подлудиш искаш,
ала не ще стане, аз имам ум още,
имам и не ще се поддам на твоите
сладкиши вкусни аз да ям!

Чуй ме пак, Дяволе, чуй ме!
Аз съм юнак! С железни гърди,
тежки юзди и човешки очи – докато
съм жив няма да се отървеш от мене ти!
Ще чукам и ще викам по твойта врата -
едно и също докато аз не умра!

И започвам да излизам лека-полека,
от затвора мръсен, гневен и тъжен,
готов за работа и смачкан, отивам да
кажа на света -вижте ме на, идеален, а!