автор: pepelqshka13

В гората насред чудно-красива поляна с килим от цветя и билки омайни и уханни постлана, се събрали няколко животинки, хем са мили, но и малко диви...
Започвам приказката си със Зайо Байо дългоухи, който все слухти за шумове опасни... И чуе ли ги, да побегне като стрела и дим да го няма. Кума Лиса хитруша, която не иска никой да слуша. Кумчо Вълчо със зъби страховити и с вой страшен и смразяващ. Ето я и баба Меца дебелана, която обича в хралупи да наднича и с лапите си, медеца да докопва и да лапа до насита. Тук е и Ежко Бежко таралежко, наострил е той своите бодли, също като антени са те и лови всичките вълни от близо и от далеч. Най-после от дупката в земята се показа и Кърта-старият ерген... Облечен е официално, има си вратовръзка и фрак и цилиндър на главата. Сложил си е и очилата с големите диоптри и всичко скицира... Сцената и подиума с микрофона и журито, което ще журира изявилите се таланти. Едва, едва, пълзи със своята къщурка ето я дойде и баба Костенурка. и се е размечтала и в едно ъгълче е седянка заформила. За разни плетки, ръкоделия и майсторски изделия. На едно трикрако столче , седна баба Костенурка и започна да преде със своята хурка и вретеното весело се върти и песничка реди... А котенцето Писанка, хем преде, хем мърка: - Мър, мър, мър... После взема вретеното от баба Костенурка и на витлето то намотава преждата. Връзва я на две места и я топва в легена с червената боя, да се хубаво боядиса. После Писанка викна кученцето Бау-бау, да И помага и той дотичва и застава до елена Руди с големите си и разклонени рога. Тя на кучето се покачва, а Охлю Бохлю допълзява и на рогцата му преждата се клатушка, червената боядисана гушка и на Писанка той я подава. А Писанка се протяга и на рогата на елена Руди ги простира, все едно на сушка са закачени. Да изсъхне преждата от Слънцето засмяно и вечерта на седянката, животните чудни плетки да заплитат. Баба Меца сложи в големия казан, да направи бобена чорбица. Лукче, морковче едно или две наряза там и няколко люти, печени чушлета, тя натроши в бобеца. А пък Кума Лиса огънче си накладе на края на поляната, нареди тя три камъка и на тях тиганчето сложИ. Малко олио, солчица и пусна шепа царевични зърна и с капака ги затисна, за да не избягат навън. И започна веселбата: - Пук, пук, пук, пуканките заподскачаха и лудо затанцуваха и напълниха дълбокия тиган. Но дружината е голяма и с един тиган, не ще се наяде, трябват още два-три тигана, за да се засити дружината голяма. Ей го на и Кумчо Вълчо, седнал е на един пън, до буренцето, изнесено навън и в каната наточил е той червено искрящо винце. С пуканките ще им е много добре, а пък с печени солени орехи, ще е още по-добре и на всичките животни в чашките, той винцето им сипва. А оркестърът е вече на сцената, начело с магаренцето Марко с глас страховити, кученцето Бау,бау и петлето шарено и гересто Кукуриго и лудо свирят те, румба, ча-ча и рокендрол. А животните радостно подскачат и танцуват и се веселят. Ех, че купон весел стана в гората и врява се вдигна до небесата. А птиците, уплашено гледат от клоните на дърветата и не смеят да се доближат до тези диви, разлудували се животинки и до този луд купон. А само отгоре ги гледат и коментират, а свраката зорко всичко следи и наблюдава и на бухала тя докладва, какво вижда на поляната. А чичо Бухал-ученият професор, си сложи кръглите очила, химикалката взе в ръка и всичко това го записа, като едно щуро изпълнение на дивите животни в гората. Решили и направили си там на поляната, огряна от Луната и Звездите, Звездния си бал!!!