автор: Georgina

Много отдавна имаше сутрини
асиметрични и пълни с лица:
рошави, бели и живи,
толкова шумни, че почти оглушах.
И в такова утро веднъж
цъфтяха в безпорядък дърветата,
падаше цветен прашец като дъжд,
акациите нещо си шепнеха весело...
Пътят към родния град ме пое,
аз тръгнах по стъпките на моето детство.
Злато търсеше слънцето
отдолу го гледах.
В този миг сетих се как безгрижно играех в сянката на моя баща.