 |  "Душата в изпитание не се озърта."
Джон Стайнбек
Наранен, съкрушен, в изнемога
дирих някой и мен да спаси
от тъгата - таз блудница строга
с огнен бич и отровни стрели.
Чаках някой към мен да погледне,
да изслуша за мойта печал,
но останах си сам до последно,
съпричастност дори не познал.
И тогава съвсем ненадейно
от прозрение бях осенен.
Ясна мисъл в очите ми грейна -
ако друг се нуждае от мен?
И настъпи моментът, когато
аз се вглеждам в лицата край мен.
И при нужда раздавам богато
своя слух - за да бъда спасен.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 2
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Спасен " | Вход | 4 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Спасен
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 24.10.2022 @ 23:48:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Ох, колко добре ги пипаш думите. Ако беше футболист, щеше да си филигранна десетка... Футболист ли си? По-скоро си те представям като играч на дартс с екстравагантна прическа. Не ми обръщай внимание на брътвежите, разкошно е стихото ти... |
Re: Спасен
от Icy на 25.10.2022 @ 00:46:37
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за коментара!
Футбол спрях да гледам преди 4-5 години, понеже се отвратих от комерсиализирането му. Няма нищо екстравагантно в мен. Даже напротив, много съм `кутийчест`;-)
В стиховете си се опитвам да `заключа` важни за мен неща - мисли или емоции. Когато някой успее да ги `отключи` ми е много приятно. Радвам се, че ти е харесало и ти благодаря! |
]
RE: Спасен
от mariq-desislava на 25.10.2022 @ 20:43:07
(Профил | Изпрати бележка) | От никъде идваш и никога не се напускаш, викаш света при себе си на гости. Това, че някой може да се нуждае от теб е винаги вярно и много човеколюбиво твърдение.
Останалото можеш да преглътнеш в стихове.{} |
RE: Спасен
от Icy на 25.10.2022 @ 21:11:17
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за коментара!
Да, нещо такова - сам съм изненадан, че чак сега съм го осъзнал. Винаги, винаги съм се стремил да бъда полезен за другите, но едва наскоро осъзнах, че не бива да разчитам на друг за да реша проблем, който зависи само от мен. Писането е начин. Ако трябва да бъда последователен при пристигането на този принцип, не би следвало и да публикувам, където и да е. Но суетата ми надделява. Надявам се да ми е простено.
Бъди здрава! |
]
RE: Спасен
от Icy на 26.10.2022 @ 08:20:39
(Профил | Изпрати бележка) | | *прилагането (Този автокоректор в какви неловки ситуации ме поставя) :-( |
]
Re: Спасен
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 27.10.2022 @ 22:22:40
(Профил | Изпрати бележка) | Мъчно ми е да чета това:
"...но останах си сам до последно,
съпричастност дори не познал."!!!
Пожелавам ти да познаеш и откриеш човека, от когото имаш нужда!
Впечатли ме разсъждението, че търсенето може да започне от друга посока.
Но в такъв случай се научи да не подминаващ знаците на хората, които се нуждаят от теб! Поезията ти е много топла и човечна, импонира ми! |
Re: Спасен
от Icy на 28.10.2022 @ 00:29:27
(Профил | Изпрати бележка) | Привет! Благодаря за коментара.
Цитатът, който посочваш, може да се приеме за автобиографичен. Наистина, не можех да намеря морално основание да товаря (`тровя`) близки и приятели със собствените си грижи, реални или въображаеми. Не можех да намеря отдушник в общуването в реалния живот, затова се върнах към писането. (Не бях писал от години.) Стана от самосебе си. Просто изригнах. Повратната точка беше моментът, когато осъзнах, че аз бих могъл да бъда полезен за някого в подобна ситуация. Цитатът на Джон Стайнбек може да се възприеме лесно в контекста, в който е използван, а именно че ако някой има грижи, той трудно забелязва проблемите на другите. Аз се опитах да защитя обратната теза с моето стихотворение. Човекът, от когото имам нужда, е моята съпруга, но не винаги и не за всичко мога (се осмелявам :-))) ), да се опра на нея. Но това е друга (та) тема. |
]
Re: Спасен
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 28.10.2022 @ 08:37:48
(Профил | Изпрати бележка) | Твоята теза е много човеколюбива и правилна. Моите почитания към Джон Стайнбек, уважавам го много и го харесвам като автор, но да осъзнаеш, че "бих могъл да бъда полезен за някого в подобна ситуация" е такъв акт на човеколюбие и себераздаване, на искрена съпричастност към ближен или съвсем непознат! Приветствам те за това! Най-топла е тази поезия, при която топлината извира по съвсем естествен и непритворен начин от сърцето на поета и прелива в произведението. Но в живота този синхрон и препокриване се случва рядко.
Обърнах внимание на думата "осмелявам" в коментара ти, по отношение на твоята съпруга. Това наистина говори, че ти искаш да я пазиш и щадиш от силни емоционални трусове, че се грижиш за нея и я обичаш. Бъдете благословени и се радвайте на семейното си щастие! |
]
Re: Спасен
от Icy на 28.10.2022 @ 09:51:16
(Профил | Изпрати бележка) | Понякога желаното се разминава с действителното. Този конфликт трудно може да бъде разрешен от сам човек, затова смятам, че съпричастността трябва да ни води.
Да, нашата любов издържа на изпитанията на времето и ежедневието, ама аз нещо се бях скапал напоследък, та затова....
Бъди здрава, обичана и вдъхновяваща! |
]
Re: Спасен
от Markoni55 на 10.04.2023 @ 21:46:17
(Профил | Изпрати бележка) | Пишещите имаме предимството да докосваме с думи и да караме тези, които ни четат да размислят върху тях. Та ето и моите размисли, които събуди твоето стихотворение.
Аз отдавна достигнах до своето прозрение и съм перефразирала до известна степен Стайнбег по следния начин "Душата в изпитание не се озърта ...действа". и просто се втурвам в разни начинания - спасявам хора и каузи, които мисля, че имат нужда от мен...За съжаление не съм си научила още урока за непоисканото добро, но вече импулсът ми е необратим...Хленча понякога, самосъжалявам се, че доброто и усилията ми не са оценени, но това не ми пречи след минути да съм на бойна нога и да действам. Всеки бяга от нещо...и всеки го прави по различен начин. Аз съм избрала - действието! Имам ли топка - бързам да я отиграя, подавайки я на играча в добра позиция да стреля...той може и да зяпа някъде в този момент, ама...Разбира се така си създавам и врагове, защото не всеки иска да си разваля спокойствието само защото имам идея...По този повод внучката ми ми сервира следното изречение: "Бабо, моля те не ми казвай всичките си идеи, защото ще искам да ги направим веднага, а пък съм уморена..." Трезва преценка!
|
Re: Спасен
от Icy на 11.04.2023 @ 08:16:27
(Профил | Изпрати бележка) | Привет! Коментарът ти поради толкова много мисли у мен, че ми е трудно да ги подредя.
Аз се опитвам да си задавам въпроса какво мога да направя за хората около мен, а не какво те могат да направят за мен.
Много съм ти благодарен за твоя поглед към това, което съм написал, и към това, което стои зад думите ми. Наистина това е много мило от твоя страна. Колко му трябва на човек да каже, че светът е добър...
Това мило отношение, което намерих в тази общност, е една от причините да мога да кажа, че съм спасен.
Много благодаря! |
]
Re: Спасен
от Markoni55 на 11.04.2023 @ 10:59:55
(Профил | Изпрати бележка) | | Не го мисли толкова- действай! Няма време! Ако имам страхове, те са че съм можела да направя нещо, но съм мислила по- дълго и съм закъсняла Но, това е присъщо за хората на моята възраст! |
]
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 842
ХуЛитери: 2
Всичко: 844
Онлайн сега:
