автор: pepelqshka13

Аз знаех, че баба ми Стояна знае да бае от три неща: - Урочасване, Металкя на очите и Подлютена рана. Но никога не съм живяла при нея и така да ме научи...
Когато дядо ми Петър е починал, тя се е омъжила повторно в село Чернивръх, за дядо ми Божин. Той я е приел с дете, баща ми е бил на 9 години и той е имал малко момче и така са се събрали, да си гледат децата... Когато баща ми е откраднал майка ми и са се оженили, баба им е дала къщата ни в село Якимово 3. Аз я виждах, когато ни идваше на гости за един-два дена или аз ходех да я видя нея и другата ми баба Гена и тя живееше в Чернивръх. Тя идваше да ни гледа със сестра ми. Баба ми Стояна не ме е учила да бая преди пубертета/тогава е трябвало да ме научи, когато съм била още малко дете/ и не ми беше предала нейните способности за баенето. Когато избягах от мъжът ми с двете си малки деца, бях на 26 години, беше вече късно да ме учи. Един път отидох на гости в тях с децата и я попитах за баенето и я помолих да ми каже думите. Тя ми ги диктува, а аз си ги записвам в един тефтер и повече не съм и ги поглеждала дълги години. Вече живеех в Монтана с децата си, имах и първия си внук Диян, който мислеше, че аз съм го родила. И се разболях много, удари ме болестта в краката по всички стави и едва ходех. Биха ми силни инжекции, но от тях станах още по-зле и ме пратиха на лечение в клиниката в Мартиново. Там изкарах 45 дни лечение и ми дадоха болничен лист, който трябваше да заверя в нашата клиника. Синът ми тогава продаваше сладолед в складовете и аз, дъщеря ми и Диян отидохме при него, да го видя. Той ни почерпи кафе със сладолед и аз отидох на поликлиниката. Като се върнах, аз и внука ми си тръгнахме, а дъщерята остана при сина ми. Вървим ние, аз го държа за ръчичка и изведнъж, той взе да плаче и да се отпуска, каза, че му се спи и взе да пада в краката ми. А аз едва ходя и не мога да го нося, прегърнах го и така, помагайки му едва се прибрахме. Помислих си, че някой го е погледнал с лоши очи, докато бях в поликлиниката. В складовете е пълно с хора непрекъснато, а Диян беше сладко дете, черничък като майка си с тъмни очи и дълга къдрава коса. И тогава намерих тефтера с написаните думи от баба ми Стояна и започнах да ги чета, прозявам се, а сълзите извират от очите ми и така му баях, докато повърна, измих го и той заспа. И тогава разбрах, че по някакъв мистериозен начин ми се е предало баенето, може би е било заложено в мен, не знам? И така аз от тогава съм баяла на много хора и на деца, като само някои са идвали при мен, а другите не съм ги виждала, а само усещала...Бях в болницата до Емилиян, когато докараха до неговото легло едно момиченце. Беше зле, даже не можеха да му вкарат иглата за системата. Както си седя там до Емо и това ми идва отвътре, започвам да се прозявам, текат ми сълзите, казвам си думите и така дълго време и помогнах на момиченцето. Имам една приятелка в нашия блок, през един вход е. И замина да работи в Италия, гледаше стари хора там. Тя е бяла на лице със сини очи и с руса къдрава коса и много често я урочасваха там и ми се обаждаше. Но още преди да ми се обади, аз усещах и започвах да И бая. Може да не вярвате, но е истина. Нашите души могат да летят навсякъде по света за секунди и думите и мислите ни да се прочетат или чуят от някой близък, който е далеч от нас!