автор: Albatros

Лула тютюн. Петнадесет минути,
в които аз отсъствам от света.
Из тях дори светът ми да се срути,
си дишам обич, мир и доброта.

Бог за ръка през Времето ме води,
и смислям всичко, що съм преживял –
любови, смърти, сватби и разводи,
сълза и смях, Сахари от печал.

Товарните ми влакове със книги,
които някой все ще прочете.
Дори и тати каза: – Изхвърли ги! –
и думите му мъкна от дете.

Три рождества. И синове! – за приказ,
да си ги смислям даже и Отвъд.
Не бързам, и не ми се тръгва никак! –
не съм изминал още своя път.

Кълбенце дим през кривия ми кюнец,
и аз ще литна нявга над света.
Животът е една лула тютюнец –
петнадесет минути доброта.