автор: Albatros

... навярно по клиничната пътека
и аз ще си отида някой ден –
там, дето спят Петрарка и Сенека,
Артур Рембо, Верлен и Пол Гоген,
и в кръчмата на Динча Дебелянов
друг някой стихоплетец ще седи,
и ще реди куплети на коляно
с прекрасното му „Ти в зори дойди!”,
а Мавърът ще бара револвера,
вторачил в Лора черния си лоб,
доде изчезвам в следващата ера
със стихчетата в задния си джоб,
не знам дали до днес живях наужким,
или животът почна току-що? –
но – сигурен съм, там ще зърна Пушкин,
с Есенин ще обърнем три по сто,
и – недопита, халбата ми с бира
ще я гаврътне някой щур младок,
и ще настрои святата си лира –
да смае „Незнакомка”-та на Блок,
о, Господи! – така ще ми е леко
душата ми към Теб да полети...

А римите по здравната пътека,
ако ти хрумнат, напиши ги Ти.